Без "мениджър"
При нас нямаме човек, който да има визитка с титла “мениджър”. Всъщност, и двете ни визитки не пише нищо друго освен освен името и начина да се свържете с нас. Ако се обадите в телефона, шансовете да вдигне Жоро или аз са на половина. Звучи ли ви несериозно? Така си и мислех.
Що за животно е това мениджъра на софтуерен проект?
В MSF се говори за product manager и project manager роли, като първия най-общо има контролни функции над времето и ресурсите. Докато втория се явява нещо като проводник на интересите на клиента в екипа. Толкова за теорията.
На практика
В българските уеб студия да си мениджър е доста размито понятие, като понякога за да се усложнят допълнително нещата, мениджърите имат иерархия – middle management, senior manager и други подобни. На практика, да си мениджър обикновено значи
- да си пъдар на програмисти, дизайнери и друга измет, замесена в проекта;
- да общуваш с Клиента (!!);
- да си представителен;
- да взимаш решения какво се прави и какво не;
- да организираш;
- да си “шефа” (този, към когото народа отправя недоволството)
- да се разправяш с административната част от проекта (оферти, договори, отчети)
“Пъдарщината”
Да слагаш пъдар в екипа означава, че поставяш под въпрос мотивацията и комуникативните умения на останалите членове. Дори и да е вярна приказката, че програмистите са от Марс, дизайнерите от Венера, а QA(Quality Assurance) от не знам кое проклето място, считам тая практика за дълбоко погрешна. Ако очакваш от хората да се държат като демотивирани идиоти, те рано или късно ще започнат да го правят. Комуникацията между хората на екипа не трябва да има нужда от посредник, а отговорността за това поставените задачи да бъдат свършени трябва да бъде естествено приета от всеки един.
Общуването с клиента
Не отричам, да си говориш с клиента е трудна работа. Особено в краткотрайни проекти, или с клиенти, с които не си работил преди. Да се печели доверие, да се управляват очаквания, или да се съобщават трудни новини, като например че срока е изпуснат или че ще трябва да се оръсят още пари. Трудно е.
Обаче човекът, който си общува с клиента реално най-добре разбира какви точно са целите и какво е най-добре за проекта. Което естествено води до това да визуализира и проектира решението, което да бъде изработено. В състояние ли е мениджър без технически background да го направи? Като участник в проектите винаги съм се чувствал като “сляпа баба”, ако не мога да лесно поговоря пряко с клиента, да чуя изискванията от първа ръка, да разгледаме подробно болките му, и дори да предложим решение, различно от първоначалното.
Принципно съм съгласен, че единична точка на комуникация създава усещане за сигурност в клиента. Обаче на практика мениджъра няма как да бъде навътре в детайли, известни на останалите специалисти от екипа, което прави общуването бавно и тегаво.
Ами, не знам, ще питам програмиста/дизайнера/тестера, той знае. Ще ви звънна след ден-два.
Нужно ли е клиентът да чува това, когато звънне да пита какво става? Харесвате ли такъв отговор? Тук считам за по-добър вариант отворена среда за общуване, където всякаква информация от страна на клиента е свободна за достъп от страна на всеки член от екипа, и всеки има възможност да говори свободно с “отсрещната страна”. Да, това определено значи повече отговорност за всеки един – спазване на бизнес етикета, добра вътрешна координация. И, разбира се, грамотно писане.
Да организираш
Включвам в тази точка и и административната част от проекта – проследяване статуса на задачи, отбелязване на какво е готово. Идва ли това да рече, че останалите хора са освободени от задължението да бъдат организирани? Не виждам как един неорганизиран човек може да бъде добър професионалист. Самата концепция за “леличката”, която търчи из офиса, раздава графици и списъци със задачи и подрежда бюрата на останалите е нездрава.
Този пост няма за цел анархистка пропаганда, дори напротив. Поставям акцента върху нуждата от отговорно отношение от страна на техническите и креативните “кадри”, което би довело до намаляване процентното съотношение спрямо хора от административен апарат.
П.П. Мениджър != тийм лидер. От такива хора определено има нужда във всеки един екип.
П.П.П. Да, скоро няма да си вземем мениджър.
П.П.П.П. No offense към познатите ми с “мениджър” визитки.
nick · 7 октомври 2007, 22:39 · #
Според мен „мениджър“ вече носи негативен смисъл, както „програмист“ (това си е направо обидно ;)). В Oxford English Dictionary пише administer and regulate, have the position of supervising, което понякога ми се струва необходимо.
Във вашата фирма сте двама човека – координацията помежду ви става много по-лесно, отколкото ако бяхте 10 или дори 5. В Google също правят малки екипи и дори им дават обща стая – защото f2f е най-ефективното общуване. Тогава от мениджър няма нужда.
Обаче когато проектът е голям (съответно и екипа), мениджър с опит като програмист може да помогне и според мен дори е необходим – дори и само, за да разпредели работата между екипи от по трима човека, всеки от които да върши отделна част от целия проект.
Не всеки става за мениджър, обаче, и въпреки че всички добри мениджъри може би имат сходни качества, според мен опит в областта на хората, които „менажираш“ и работата, която вършат, е задължителен.
В повечете случаи, обаче, „мениджър“ означава някой, който получава висока заплата без да прави нищо, и когато той е виновен, някой от менажираните „изгаря“ – или пък някой мениджър с по-нисък level. :)
PS: оправете я тая textarea, че е много тясна :) Добре, че пиша в Safari 3… :)
Христо Дешев · 7 октомври 2007, 23:41 · #
“Ако очакваш от хората да се държат като демотивирани идиоти, те рано или късно ще започнат да го правят.”
Невероятно дълбоко и адски правилно. Мерси за идеята и за приятното формулиране на лафа, Петьо!
Дешев
Боби · 17 октомври 2007, 17:34 · #
Това, по принцип, е гаден отговор. И дори да не знаеш и да се налага да питаш, не се казва така на клиента.
Аналогично би било да говори крайния клиент с някой от директните правячи и той да каже “аа това не е моя работа, момент да ви прехвърля”. И така 10 пъти.
Според мен не е нещо странно да нямаш отговор на всеки въпрос, но спокойно можеш да записваш въпросите, които се налага да проучиш и да кажеш “ще обсъдя това с екипа и ще ви се обадя до края на деня”.
Освен това ако всеки говори с клиента и взема самостоятелни решения без допитване на останалите… миии… добре, ама почти сигурно не работи в екип от 5 човека или повече. Накрая става каша от рода на “това кога го решихме?! кой обеща на клиента градиент на бутоните?! къде да я мушкам тая форма за контакти?!”
Така че предпочитам един-единствен point of contact, защото така чуствам човекът запознат с моите проблеми. И това има страшно голямо значение за клиента. А не всеки път да обяснява от нулата, в общи линии. И се избягват неща от рода на “аз говорих с вашия колега за добавянето на търсене и той каза, че работите по него…”, а ти “аааа така ли, не знаех, момент само да ида да му набия каската!”.
ps: Мноу минимално поленце за коментар, депресия.
pps: Отебал си форматирането на блокцитат в коментарите?
Петьо · 17 октомври 2007, 19:05 · #
Ако в екипа няма добра комуникация, и не се знае кой какво е казал и какво обещал, кофти, да. Тогава клиента много ще пречи. Ама то и без това ще е зле :).
Ах, каква гадна текстареа съм оставил…
Петьо · 30 октомври 2007, 06:06 · #
Интересна статия, която задава въпроси по тая линия:
в-ка · 20 ноември 2007, 18:47 · #
айде и аз да се изкажа по темата, че с Петьофито си имаме дълъг разговор (от около 6 години) по темата:)
значи за мен мениджъра трябва да е:
1) лидер
2) тийм билдер (не сетих как е на БГ:))
3) да е издръжлив на моменти на зор
4) да е организиран, не за да научи другите да са неорганизирани, а за да може да предвиди къде са рисковете и да заложи повече време; както и за да може да реагира споко в критични ситуации
5) да е фокусиран – често хората в екипа (както и клиентите) гледайки само от собственото си клонче губят фокуса на целия проект (фирма, екип) и ей тука трябва да дойде мениджъра и да го върне
6) да държи на качеството както на собствената си работа, така и на това, което получава от клиента или от екипа
7) да може да взима решения бързо, а за целта:
8) да знае какво прави – ако менажидра софтуерни проекти да знае кво е софтуер, ако менажира правене на моливи – да знае как се правят моливи
9) да не го е шубе… в тва число влиза и да не го е шубе да сбърка пред клиента, екипа и прочие
На въпроса дали има нужда от мениджъри – не и ако не отговарят на горните условия. Такива дето прехвърлят отговорноста не са мениджъри – те дори за колеги не стават.
А по отношение на какво пише на вашите визитки някой някога беше казал (цитирам по памет и ако е някой велик мислител да не се обижда, че не го помня): “можеш да познаеш кой каква РЕАЛНА позиция заема в една фирма само по визитката – колкото е по-дълго описанието на длъжността му, толкова по-ниско е в йерархията на фирмата, а най-високо са тези дето имат 2(3) буквена титла под името си (CEO, CTO и пр.)” Според същия мислител, малцина са хората дето нямат титла на визитката си, но пък това значи, че са постигнали толкоз, че името им говори само за себе си.
От тука имам да кажа само 2 неща повече:
1) да мислят тези дето искат от “Developer” визитката им да стане “Senior Developer” или “Senior Software Architect” ;o) и
2) за четката по-горе – ям шоколад (не пия бира;о))
ае със здраве:)